Човек отрязъл краката на куче в Дряново. Водеща новина през последните дни. Вест, която потресе обществеността. Която отличи едно деяние, извършено с особена жестокост и хладнокръвие. Действие, което за пореден път потвърди тезата, че ампутация има на морала, етиката, здравия разум на самото общество. Случаите, в които наблюдаваме насилие над беззащитни същества не са изолирани и не са един или два. А обесените котки и отрязаните крака на животните бързо ескалират в изнасилване на деца, малтретиране на старци и отнемане на животи.
Всеки път, когато в новините се появи подобно заглавие, масово се надига вой на недоволство и потрес, но той бързо е заглушен. Някак си всичко, което се предприема за превенция не е достатъчно и бързо затихва в общия водовъртеж на живота. С риск да се повторя и да зазвуча в общата полифония на гласове ще кажа, че няма социална политика, нямало е и още дълго няма да има.
Защото обществото ни е болно, проядено от собствената си проказа. Нещо в самия му генезис е сбъркано - дали да виним само режимите и сменящите се идеологии или да обърнем поглед към самите себе си? Защото проблемът на онзи от Дряново е в главата му. Чисто по Фройдиски - той не може да се справи със собственото си безсилие, затова посяга на някой, който не може да му отвърне. Това, че за деянието му има научно обяснение, не значи, че то не е извратено и не е симптоматично за всички случаи на насилие, убийства, издевателства над хора и животни, които преобладават днес.
Това е просто брънка от общата верига на сбъркани представи за това, кое е правилно кое не. Но какво да очакваме от хора, които възпитават децата си в подражание на чалга и/или мутренски стереотипи, на това да изхвърлят ненужния домашен любимец на улицата, или които смятат, че насилието е единствения възпитателен метод. Или на такива, които смятат, че са изпълнили дълга си към обществото като родят пет-шест деца   и ги остаят я на Държавата за отглеждане, я на неволята. Огледайте се, тези, в които все още е останало гражданско самосъзнание, ние сме малцинство, а съседите ни се стремят да оженят дъщерите си като им слагат силикон за бала или отглеждат децата си като им пращат пари от Испания/Франция/Англия и т.н или пък просто от безсилие и от простотия, от скотски начин на мислене режат краката на беззащитните.
Не беше толкова отдавна времето, в което се възмущавахме на австриеца, затворил дъщеря си в мазето за години и се тупахме в гърдите с типичния си балкански шовинизъм, че видите ли, те, западняците са смахнати. Ала колко според вас остава, докато и при нас се появи такъв случай!?
Остава само да апелирам към всички, които все още са запазили здравия си разум и чувството си за справедливост и морал в тази сбъркана българска общественост - не се отказвайте, не бягайте, може би ще доживеем деня, в който този от Дряново ще влезе в затвора за деянията си, както и подобните нему...