Дребните кавги и разпри, които белязаха цялата предизборна кампания влязоха в пълна сила в парламента, заедно с народните представители. Чухме екзалтирани изказвания и апели, крещене и ексцесни изказвания (главно от страна на г-н Сидеров), сърдене като на малки деца и още мелодраматични моменти, които за наблюдаващите отвън най-вероятно са приличали на сцени от сериал тип „Дързост и Красота”. Не само, че поведението на сбъркалите своите костюми депутати, които вместо народни представители се изявяваха като циркаджийски клоуни, беше незряло и непрофесионално, но и обидно и долно за българския избирател.

Като гражданин, който активно отстоява позицията си, аз лично се чувствам лично омерзена от неадекватното поведение на всички така наречени народни представители, но най-специално на г-н Сидеров. Оказа се, че зад високопарните изказвания на лидера на Атака, който горещо, и бих казала фанатично, уверяваше от парламентарната трибуна, че ще се грижи за добруването на България и ще следи за справедливостта, се оттегли, нерегистрирайки своите депутати и по-този начин осигури мнозинство на БСП и ДПС, последната от които, поименно назована от Сидеров като неконституционна. Хвърлянето на прах в очите с разгорещено ораторстване, израз, който евфеместично използвам, за да не го нарека махленско крещене, може и да заблуди някои от слепите Ви последователи, г-н Сидеров, но останалата част от използващите разума си граждани, сред които и аз, Ви заподозираме в евтино бутафорно изпълнение, което не само противоречи на думите Ви, но и допълнително ги прави гротескни. И макар отдавна да сме свикнали депутатите да изменят на предизборните си становища и да претърпяват метаморфоза в мисленето си, щом влязат в парламента, Вашето и на Вашите колеги поведение е обидно, защото по презумпция приема, че ние, избирателите, сме търпеливо стадо овце.

Макар да се почувствах омърсена от народните представители днес, които използваха трибуната, не за да вършат работа, а за да си прехвърлят заядливи обвинения, да се освиркват и да си подвикват един на друг, да се хилят доволно и т.н, това, което окончателно ме накара да се срамувам и провокира агресия в пацифистично настроен човек като мен, беше поведението на г-н Сидеров след напускането му на парламента, овакантявайки позицията си на опозиция, която само минути преди това обяви. Лидерът на Атака оправда, както името на партията си, така и лидерството си като поде устремена атака срещу журналист на телевизия Скат. Наблюдавайки хюбрисните изстъпленията на атакистите, се притесних, че ще видя физическа саморазправа от човек, избран от народа да дава пример и да гласува и прави закони.

Върхът и пределът на моето възмущение бяха достигнати, когато г-н Сидеров, в опита да бъде озаптен от представител на реда, се нахвърли и върху униформения, изтъквайки, че е недосегаем. Нека Ви припомня, г-н Сидеров, че никой, никой не е над закона, нито депутатския Ви имунитет, нито Вие. Наглостта Ви може и да Ви кара да мислите обратното, но сте в заблуда. Така както са Ви дадени преимущества, така могат да Ви бъдат и отнети.

Отношението Ви към униформения, който се държеше любезно и почтително с Вас и се опитваше да си върши работата, а именно да съблюдава реда, който Вие смущавахте, е не само недопустимо, но и разрушава устоите на една институция, която би трябвало да бъде съблюдавана именно от хора като Вас. Примерът, който дадохте е деморализиращ и показва Вашето неуважение, както към законите и демократичните устои на България, така и към гражданите. Това е в рязък контраст с Вашите собствени думи и обещания.

Всеки уважаващ себе си депутат, от всеки европейски парламент, би подал оставка и би се извинил публично не само на своите избиратели, но и на всички граждани на България. Аз знам, че Вие няма да го направите, но аз държа да Ви кажа, че мен ме е срам от Вас и мисля, че Вашето място не е в парламента, а в една друга институция, която се занимава с менталните разстройства на хората.